Предизвикателството на днешния ден е мъжът и жената да създадат партньорство, в което „ние“ да стои над „аз“, каза във Велико Търново писателката Виктория Бешлийска. Авторката на романите „Глина“ и „Сърце“ гостува в Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“, за да представи пред читатели най-новата си книга „Нишка“.

Романът разказва историята на Мария, която се завръща в родния си дом в Балкана и по-точно град Елена, където през нишката на известния котленски килим открива своята връзка с историята на други шест жени - три от тях нейни роднини, а останалите три - непознати. Така разбира, че този един неин ден, в който са заключени 130 години история, е проявление на всички минали бъдещи времена и че всеки от нас носи и предците си, но и онези, които ще се родят, се казва в описанието на романа от издателството.

Бешлийска разказа за причината да напише „Нишка“, за историите вплетени в сюжета на романа и за жените, вдъхновили създаването му. Тя говори за преплитането на истината и художествената измислица, както и за това защо е избрала в книгата ú да присъстват точно седем главни женски образи. Авторката коментира важната роля на писателя за опазването на българския език, традициите и семейните ценности, а накрая разказа за своите срещи с ученици и отправи посланията си към читателите. 

Следва пълният текст на интервюто:

Госпожо Бешлийска, каква беше причината да напишете романът „Нишка“? 

- Това, което ме накара да напиша тази книга, беше идеята да преплета няколко съдби в един общ сюжет и част от тях да бъдат свързани с моето семейство и майчиния ми род, който е от Елена. Еленския Балкан е мястото, на което съм израснала и с което съм много дълбоко свързана. Докато пишех ми беше много интересно, защото романът има по-необичайна структура. Повествованието и разказът се движеха като една нишка през основата на стана, и за мен самата този творчески процес беше много по-различен и по-вълнуващ от писането на предходните ми два романа.

Историята в „Нишка“ разказва за един период от 130 години. Какво искахте да разкажете за това време?  

- Винаги ме е впечатлявал битът на нашите баби и прабаби. Аз до голяма степен съм била свидетел на това, което жените от предишните поколения са завещали на нашите майки и баби. Нещата, които съм видяла в личния си свят може би най-силно дръпнаха нишката на повествованието. Искаше ми се да отдам почит на тези жени, защото ние малко или много постепенно се отдалечаваме от техните навици. Дори през наглед малки неща, можем да видим колко много са се променили не само рамката на живота, но и онова, което носим като нагласа към този живот и като че ли към момента подменяме смисъла му. Българката едно време е била много силна жена и се е справяла с всякакви задачи и трудности, дори когато мъжът й е бил на гурбет през голяма част от годината. След 130 години сме в същото положение, но откъм семейни ценности и отношения разбиранията ни са променени. Все по-често наблюдаваме невъзможността да опазваме семействата цели, виждаме много рушащи се връзки и бракове или съжителства без брак. Много голямо предизвикателство в днешния ден е точно опазването на семейната рамка и изповядването на семейните ценности. Смятам, че това е и същинската пандемия на новото хилядолетие – нарушената рамка, нефункционалните семейни отношения и яхването на вълната на егоцентризма, която все повече ни кара да се обръщаме към себе си и да се капсуловаме. Предизвикателството на днешния ден е мъжът и жената да създадат партньорство, в което „ние“ да стои над „аз“, без да го иззема и асимилира, а по-скоро да подкрепя силните му черти.

Доколко романът се базира на реални случки от семейната Ви история?

- Магията на тъканта на историята е точно в това читателят да си задава постоянно въпроса кое е истина и кое е добавено. В „Нишка“ совалката върви между много реални случки и художествени измислици, за да стигне до сърцето на всеки читател, надявам се.

Защо избрахте в романа да има точно седем силни женски персонажа?

- Когато реших да напиша книга, посветена на жените от Еленския Балкан, знаех че тя ще бъде водена най-вече от моя личен свят, от личния ми опит, от историите в моето семейство. Но включих и истории на други жени от еленската околия, които се оказаха сходни. Спрях се на числото седем, защото то е освен божествено и много женско число. Съставено е от четири и три, където четворката символизира посоките на света и кръста, а тройката - Светата троица. Със седмицата също така са свързани фазите на Луната, която е силно обвързана с женското начало и цикличността на възобновяемата мистична женска природа.

Мисия ли е за вас запазването на чистотата на българския език?

- Всеки пишещ човек има невероятна отговорност към думите и към това, което създава с тях. За мен интереса към старите думи е нещо, което нося по наследство. Не веднъж съм казвала, че в семейството ми се говорят два диалекта – северният, олицетворен от моя баща, който е от плевенското село Гиген, и балканският, идващ от майка ми от град Елена. За мен думите и тяхната живителна сила винаги са били част от моя живот още от най-ранно детство. Да нося и да препредавам нататък тези думи е изключително важно, тъй като не искам да държа знанието в себе си и за мен е важно то да бъде споделяно. Това е нишката на езика.

Според Вас може ли да се каже, че наблюдаваме възход на българската литература?

- Днешния скок на родната литература идва след един много дълъг застой, по време на който имаше силно отваряне към чуждите литератури и прекаляване на издаването на чуждестранни автори. По този начин гласовете на българските писатели малко или много бяха заглушени и изгубени. Сега аз съм много щастлива да съм част от едно течение, в което тези гласове отново се чуват. Ние пак имаме възможността да творим за българския читател. Точно затова трябва да се отнасяме отговорно към силата на думите, езика и неговата чистота.

Сравнително често ходите при ученици в различни училища. Кое е най-важното, което искате да им кажете при тези посещения?

- Много са ми важни въпросите, които те ми задават, защото показват профила на сега растящите деца. В тях има много тревожност и това е нещото, което ме вълнува и като човек, и като майка, и като писател. Опитвам се да намеря корените на тази тревога. Технологиите със сигурност са една от причините за нея, но и ние като родители караме децата по някакъв начин да се чувстват объркани, понякога неподкрепени. Искам да им кажа да се научат да се възползват от своята сетивност, защото технологиите ни дистанцират от работата с ръце, от преживяванията тук и сега. Това, което трябва да направят те, за да разширяват и ума си, и душевния си свят, е да се върнат малко повече в собствените си тела през различните изкуства, спортове, занимания, хобита. Просто да разширяват своя човешки потенциал.

Какво е посланието, което искате да отправите към вашите читатели, а и към всички хора?

- То е това, което изведох и на финалните страници на „Нишка“ като кратка формула „Ние съм“. Това би могло да ни помогне да живеем малко по-добре в днешния ден, да сме малко по-свързани един с друг, с по-потиснато его, за да сме повече от полза на себе си и другите. Иска ми се да съумеем да намерим нишките, които ни свързват, да прочетем родовата си история, да разберем от какво като модел можем да се освободим и какво друго можем да изберем. И най-вече ние сами, на база общество и общности, най-сетне да намерим онова, което ни събира, нещото което можем да поставим над нас като ценност и да намерим начина за единението, за да бъдем по-функционални и по-продуктивни като хора.

Пишете ли вече следващата си книга?

- Не, все още придружавам тази като едно току що проходило дете. Срещите с читатели изискват много енергия и отнемат време, затова човек трябва да бъде истински отдаден на това. Този и творческия процес не могат да се смесват по никакъв начин.